Очаква се делът на източниците на възобновяема енергия в електрическото потребление да се увеличи от сегашното ниво от около 30% на 100%. Капацитетите на мрежите, обаче вече стигат до края на възможностите си. Може ли енергийният преход да успее?
Тобиас Курт: Появиха се големи изисквания за инфраструктура, мрежи, контролери и гъвкавост, които преди бяха осигурявани от управляеми електроцентрали. Биомасата като единствената, управляема възобновяема енергия изглежда ограничена; вместо нея в употреба доминират, слънчевата и вятърната енергия. Проблемът е, че производството на електроенергия в децентрализираните системи варира в зависимост от атмосферните условия. Ето защо, в допълнение към новите мрежи, технологиите, които осигуряват гъвкавост, като например батериите, са необходими както за съхраняване на излишния ток, така и за доставката му при необходимост. Освен това, търсенето на електроенергия трябва да стане по-гъвкаво. Досега доставките са следвали търсенето. Това става все по-трудно при увеличаващите се нива на непостоянни доставки.
Как ще изглеждат основните характеристики на бъдещия енергиен пазар?
Крут: Той трябва да бъде по-децентрализиран, по-сложен и цифрово управляем. Настъпват големи промени: разширяването на възобновяемите енергийни източници доведе до намаляване на пределните разходи за производство на енергия и по този начин до намаляване на цените на електроенергията. Следователно, електричеството ще замести други първични енергийни източници в отоплението и транспорта. Урбанизацията също повдига въпроси: тъй като все по-голям брой хора живеят в градовете, как свързваме нарастващите енергийни изисквания на градските центрове с децентрализирано производство на електроенергия? Да вкараме ли генераторите в населените места?или да ги оставим навън? Ако е така, ние отчаяно се нуждаем от нови електропроводи. Във всеки случай, ще са необходими интелигентни системи за управление на все по-сложните енергийни потоци. Ще се нуждаем и от бизнес модули, които да отговарят на новия децентрализиран и цифровизиран свят.
Хайко Таутор: Допълнително усложнение за преобразуването на енергийната система: нуждите на различните региони се различават значително. На север приоритетът е разширяването на мрежата, за да се транспортира вятърната енергия от крайбрежните райони до центровете за потребление. Градовете от друга страна се обръщат към фотоволтаиците, а когенераторните инсталации за комбинирано производство на топлинна и електроенергия печелят позиции като инсталации за производство на топлинна енергия. В студени, ясни дни когенераторните инсталации произвеждат както необходимата топлина, така и електроенергия заедно с фотоволтаичните системи. Къде се съхранява цялата тази мощност? Батериите предлагат едно възможно решение.
Какви възможности за гъвкави решения виждате, освен използването на батерии?
Таутор: Системите за производство на топлинна енергия от електричество, системите за производство на газ от електричество и системите за задвижване чрез електричество придобиват все по-голямо значение. Предложението: излишната електрическа енергия да се превърне в топлина, газ или синтетично гориво. Това свързване на секторите предлага предимството да облекчи натоварването на електроенергийната мрежа, а освен това е и начин отоплението и транспорта да бъдат включени в енергийния преход: досега тези сектори играеха второстепенна роля в опазването на климата.
Курт: Търсенето на гъвкави решения ще предостави други важни възможности, предимно в промишления и в търговския сектори. Много процеси вече се автоматизират и управляват посредством измерените стойности. Не би представлявало проблем разходите за електричество да се разглеждат като допълнителна променлива в управлението. Ако в мрежата се появи зелена енергия и бъде предложено електричество на съответната ниска цена, компанията може да произвежда; когато електроенергията е скъпа, производството би могло да спре. Необходими са технологии за контрол и измерване, които да позволят осъществяването на един такъв подход. За тази цел ще е необходим и доставчик на енергия, който работи на заден план, за да осигури електроенергия за всички процеси на клиентите.
Производствените компании, обаче, биха могли да предложат и отрицателна резервна мощност, за да компенсират краткосрочните пикови натоварвания.
Курт: Не всички компании ще имат желание да участват. По време на дейностите по балансиране на електроенергията, за по-голямата част от процесите си тези компании ще разчитат на големи мрежови оператори, които биха могли да се намесят, когато имат нужда от електричество. Ако компаниите управляват производството си въз основа на цените на електроенергията, обаче, те запазват контрола върху собствените си процеси. Този бизнес модел може да бъде доста изгоден за индустрията.