Съгласно CENELEC и IEC, в Европа опасните места се разделят на шест различни зони на опасност. Колкото по-голяма е вероятността от възникване на потенциално експлозивна атмосфера, толкова по-строги са изискванията към работното оборудване, за да се предотврати, например, възникването на искри или нагорещени повърхности.
WAGO в областта на решенията за взривозащита
Принципи на взривозащита
Всичко, което си заслужава да се знае за защитата от експлозии, представено накратко.
Кои ресурси са разрешени за употреба в дадена зона може да се разбере от специфичното работно оборудване и в зависимост от разпределението на зоните. За да се определи в коя зона може да се използва конкретно работно оборудване, от значение са групата и категорията на устройството. Зоната на взривозащита, в която може да се експлоатира работното оборудване, се определя въз основа на температурните класове и групите по експлозивност.
В Северна Америка се прилага различна класификационна система, базирана на стандартите NEC 500 и NEC 505. Тук запалимите вещества се разделят на три класа (класове от I до III). Експлозивни газове, изпарения и мъгли от клас I се подразделят на газови групи A, B, C и D; запалимите прахове от клас II - на групите Е, F и G.
В зависимост от честотата или продължителността на появата на тези материали, опасните места се делят на така наречените разделения. Разделение 1 отговаря на Зони 0 и 1, а разделение 2 - на Зона 2. В допълнение към разделението на експлозивните зони, конструкцията на работното оборудване и инсталацията на електрическите системи също се различават помежду си.
| Газова група (group) | Проби от матриала |
| A | Ацетилен |
| B | Водород |
| C | Етилен |
| D | Пропан |
| E | Метален прах |
| F | Въглищен прах |
| G | Прах от зърнени храни |
Какво се случва по време на експлозия, кои фактори са важни и какви са приложимите защитни мерки? Всичко, което трябва да знаете за директивите ATEX, зоните с потенциално експлозивна атмосфера, категории за защита от запалване и др.
