Киберсигурност на корабите

С увеличаване на цифровизацията и работата в мрежа на борда на корабите се увеличава и рискът от злоупотреба с данни и киберпрестъпност. Всеки, който обмисля възможността да използва Maritime 4.0, трябва да се съобрази с увеличените изисквания за киберсигурност – и по-важно, да намери подходящи решения за нейното прилагане.

Различните интелигентни подсистеми на кораба осигуряват безпроблемна работа: от управлението на резервоарите и баластната вода, през управление на задвижването до системи за предупреждение и следене. Всички те работят с помощта на промишлена технология за автоматизация.

В много отношения предимствата са резултат от работата на тези подсистеми в мрежа – например, когато корабните операции могат да се изпълняват при по-голяма ефективност на използване на ресурсите или енергията. Също така, навсякъде, където системите са свързани в мрежа, обменът на чувствителни данни се повишава. И все пак това не е достатъчно. В сравнение с приложенията на сушата, корабите разполагат с допълнителна електроника като системи за навигация, проследяване и предупреждение за предстоящ сблъсък. Те обслужват безопасността на кораба; но те създават и допълнителна заплаха, главно защото не само увеличават нивото на мрежова работа на борда, но и поради създаването на външни връзки. Интернет-базираните мрежови технологии или мобилните услуги осигуряват по-ползотворно използване на тези връзки. И тези комуникационни маршрути осигуряват точки за достъп за манипулиране – особено в точките между кораба и сушата.

Също така, изглежда е общоприето допълнителни комуникационни връзки да се генерират от Индустрия 4.0 или Maritime 4.0, което създава все по-голям риск от кибератаки. По-важното е, че концепциите за изолираност вече достигат своите граници. Това се дължи на възможностите, предлагани от работата в мрежа, които от една страна увеличават честотата на външния достъп, а от друга страна позволяват много по-дълбоко проникване в системите за автоматизация на кораба, отколкото беше преди. За това съществуват напълно прозрачни причини: с помощта на решенията за отдалечен достъп корабните компании получават възможност за дистанционна диагностика на своите кораби, което им позволява да оптимизират своя флот и да ремаркетират записаните данни. Освен това, те могат да намалят разходите за труд, при положение, че използват по-малко персонал или по-ниско квалифициран екипаж, който при нужда от ремонт може да се ползва от помощта на инженери, намиращи се на сушата.

Технически възможности за това вече съществуват и те са в състояние да запълнят пропуските в сигурността. Например, надеждно средство за комуникация е създаването на виртуална частна мрежа (VPN), базирана на OpenVPN и използваща SSL/TLS връзки (Secure Sockets Layer, Transport Layer Security). Тези връзки позволяват предаването на криптирани данни, дори по безжични системи за комуникация. WAGO създава такива VPN тунели, като използва OpenVPN или IPsec директно от контролера WAGO PFC200. Контролерът на WAGO допълнително записва всички съответни данни от измерванията и контрола, криптира ги директно в контролера чрез SSL криптиране и предава данните през VPN. Това означава, че не трябва да се създават допълнителни VPN тунели от модеми или маршрутизатори, и, което може би е по-важно, линията между контролера и модема също е директно криптирана.

Текст: Norman Südekum, Eva Bannholzer | WAGO

Снимка: WAGO